Здравейте на всички,
Тази история трябваше да започне с един друг автомобил, но реалностите са такива, каквито са и съм ги приел. Ако мога да събера всичко в едно изречение то е : „Тръгнах за хляб, но се върнах с бира...“
Което само по себе си не е никак лошо!
Някой може да каже дори, че така или иначе съм щял да се върна с бира, но както и да е.
Не помня кога точно започнах да следя форума, но след него започнах да следя и подобни канали в YouTube и идеята за по-стар автомобил в семейството вече се беше заклещила, където не трябва.
Първата кола в семейството ми се появи относително късно – 2004 година и не сме имали автомобили социалистическо производство, които да се предадат през поколенията от сантиментална гледна точка, а и аз лично никога не съм проявявал интерес към тях. Симпатии имам единствено към Лада 2104 и Шкода 105/ 120Л и купето Шкода Рапид.
Започвайки, както се казва на бял лист в това отношение, бях решил, че първата кола по-старо поколение ще бъде такава, че да ми даде възможност да развия на практика дейности по автомобилите, за които дотук винаги съм разчитал на външен човек – било познат, било сервиз – а и да не е толкова сложна откъм обслужване или ремонти.
Затова се спрях на Фиат Панда от първото поколение (серия 141), които на всичкото отгоре са ми и симпатични. Умишлено не исках да е 4х4, за да избегна темите колко е добра за лов и риболов. Да, ама не – както казваше един ТВ водещ. Всичко, което намирах беше в София или Северозапада, добре експлоатирано и изтискано или се скриваше, преди да реагирам . Имах редкия шанс да погледна и една изключително лимитирана като бройки версия, която на живо беше доста „прозрачна“ - асфалта можеше да го видиш от много места. Като си знам възможностите – бързо се отказах, за добро или лошо.
Един подбудител (той си знае
) ми беше изпратил обява, която съвсем бързо прегледах и отхвърлих, защото не исках да започвам със „сложен“ автомобил, исках си Пандата, която за мен беше и все още е единица мярка за опростен и вечен дизайн.
Докато не дойде една тегава сряда в края на Април 2024 година, когато реших, че ще отида да видя въпросния автомобил, защото беше на 40 км от Варна – в Обзор.
Порещна ме ето това :
Автомобилът се оказа производство в края на 1990 година, първа регистрация в Италия – януари 1991, внесена в България през 1999 и от тогава до този момент – с един собственик в България – чичо Илия, който вече беше над 60 и семейството го натискаше да се раздели с колата. Никога не е имала газова уредба и е поддържана във Варна на едно и също място, което ми даде някаква увереност, че колата е била поддържана във възможно изправно сътояние. Качихме се, повозихме се, собственика я наричаше macchina nervosa. Реших, че няма какво да мисля дълго и потвърдих, че ще я взема. Разбрахме се за цената предвид състоянието и след два дена колата беше във Варна на самоход , за да минем нотариално сделката.
Така се оказах собственик на първия за Алфа Спортвагон, с достатъчно поле за моя изява, но и известна доза притеснения как ще се спогодим с девойката. J Нямах никакъв опит с тази марка и всичко започна от нулата. Това е и донякъде освежаващо!
Двигателят – 1712 куб.см , 8 клапана, 107 кс, Евро никакво, с L-Jetronic система за подготовка на сместа, с дебитомер. Екстри? Предни ел.стъкла, централно заключване, ключ с лампичка (уау), Alfa Control – предупредителна система за неизправности и май е това. Не е специална версия, не е и 4х4. Цветът е 681 Grigio Ardesia Metalizzato, сив металик, ardesia означавало камък за покрив...
Интересното е, че разработката на 33 Спортвагона е дело на Пининфарина, стъпвайки на берлината за основа и до С-колоната те са индентични. Все още не намирам 100% достоверна информация дали сглобката е била в южния завод на Алфа около Неапол или е била при Пининфарина в Торино.
Неотдавна намерих производствената статистика на Пининфарина за 90-те години и там не са посочени 33 Спортвагони, което може би означава, че са изпращали готовите каросерии за финална сглобка на юг. Както и да е – имаме заветната табелка и я носим с гордост.
Още на връщане от огледа вече бях направил и първата покупка за колата – разбира се - изключително важно и с висок приоритет, за да работи добре – джанти Speedline, оригинални за модела. Наличните бяха в тон с цвета на колата, но не ми харесваха. Наложиха се и нови болтове поради различно ЕТ.
Багажника на покрива изглежда да е оригинален аксесоар на Алфа Ромео, но също веднага го махнах, защото колата приличаше на еленче с него. Исках изчистена и елегантна визия.
P.S. Много от решенията, изпълненията и дейностите може да ви се сторят аматьорски и глупави, но ще представя това, което правя по автомобила, както е в реалност, без да имам претенция, че тази Алфа, ще печели Concours dÉlegance, където и да е!
Целта е да имам автомобил, който да ме радва - визуално и динамично. Искам да постигна максимално оригинален вид в добро състояние за годините.
Следва продължение.
Тази история трябваше да започне с един друг автомобил, но реалностите са такива, каквито са и съм ги приел. Ако мога да събера всичко в едно изречение то е : „Тръгнах за хляб, но се върнах с бира...“
Което само по себе си не е никак лошо!Някой може да каже дори, че така или иначе съм щял да се върна с бира, но както и да е.
Не помня кога точно започнах да следя форума, но след него започнах да следя и подобни канали в YouTube и идеята за по-стар автомобил в семейството вече се беше заклещила, където не трябва.
Първата кола в семейството ми се появи относително късно – 2004 година и не сме имали автомобили социалистическо производство, които да се предадат през поколенията от сантиментална гледна точка, а и аз лично никога не съм проявявал интерес към тях. Симпатии имам единствено към Лада 2104 и Шкода 105/ 120Л и купето Шкода Рапид.
Започвайки, както се казва на бял лист в това отношение, бях решил, че първата кола по-старо поколение ще бъде такава, че да ми даде възможност да развия на практика дейности по автомобилите, за които дотук винаги съм разчитал на външен човек – било познат, било сервиз – а и да не е толкова сложна откъм обслужване или ремонти.
Затова се спрях на Фиат Панда от първото поколение (серия 141), които на всичкото отгоре са ми и симпатични. Умишлено не исках да е 4х4, за да избегна темите колко е добра за лов и риболов. Да, ама не – както казваше един ТВ водещ. Всичко, което намирах беше в София или Северозапада, добре експлоатирано и изтискано или се скриваше, преди да реагирам . Имах редкия шанс да погледна и една изключително лимитирана като бройки версия, която на живо беше доста „прозрачна“ - асфалта можеше да го видиш от много места. Като си знам възможностите – бързо се отказах, за добро или лошо.
Един подбудител (той си знае
) ми беше изпратил обява, която съвсем бързо прегледах и отхвърлих, защото не исках да започвам със „сложен“ автомобил, исках си Пандата, която за мен беше и все още е единица мярка за опростен и вечен дизайн.Докато не дойде една тегава сряда в края на Април 2024 година, когато реших, че ще отида да видя въпросния автомобил, защото беше на 40 км от Варна – в Обзор.
Порещна ме ето това :
Автомобилът се оказа производство в края на 1990 година, първа регистрация в Италия – януари 1991, внесена в България през 1999 и от тогава до този момент – с един собственик в България – чичо Илия, който вече беше над 60 и семейството го натискаше да се раздели с колата. Никога не е имала газова уредба и е поддържана във Варна на едно и също място, което ми даде някаква увереност, че колата е била поддържана във възможно изправно сътояние. Качихме се, повозихме се, собственика я наричаше macchina nervosa. Реших, че няма какво да мисля дълго и потвърдих, че ще я взема. Разбрахме се за цената предвид състоянието и след два дена колата беше във Варна на самоход , за да минем нотариално сделката.
Така се оказах собственик на първия за Алфа Спортвагон, с достатъчно поле за моя изява, но и известна доза притеснения как ще се спогодим с девойката. J Нямах никакъв опит с тази марка и всичко започна от нулата. Това е и донякъде освежаващо!
Двигателят – 1712 куб.см , 8 клапана, 107 кс, Евро никакво, с L-Jetronic система за подготовка на сместа, с дебитомер. Екстри? Предни ел.стъкла, централно заключване, ключ с лампичка (уау), Alfa Control – предупредителна система за неизправности и май е това. Не е специална версия, не е и 4х4. Цветът е 681 Grigio Ardesia Metalizzato, сив металик, ardesia означавало камък за покрив...
Интересното е, че разработката на 33 Спортвагона е дело на Пининфарина, стъпвайки на берлината за основа и до С-колоната те са индентични. Все още не намирам 100% достоверна информация дали сглобката е била в южния завод на Алфа около Неапол или е била при Пининфарина в Торино.
Неотдавна намерих производствената статистика на Пининфарина за 90-те години и там не са посочени 33 Спортвагони, което може би означава, че са изпращали готовите каросерии за финална сглобка на юг. Както и да е – имаме заветната табелка и я носим с гордост.
Още на връщане от огледа вече бях направил и първата покупка за колата – разбира се - изключително важно и с висок приоритет, за да работи добре – джанти Speedline, оригинални за модела. Наличните бяха в тон с цвета на колата, но не ми харесваха. Наложиха се и нови болтове поради различно ЕТ.
Багажника на покрива изглежда да е оригинален аксесоар на Алфа Ромео, но също веднага го махнах, защото колата приличаше на еленче с него. Исках изчистена и елегантна визия.
P.S. Много от решенията, изпълненията и дейностите може да ви се сторят аматьорски и глупави, но ще представя това, което правя по автомобила, както е в реалност, без да имам претенция, че тази Алфа, ще печели Concours dÉlegance, където и да е!
Целта е да имам автомобил, който да ме радва - визуално и динамично. Искам да постигна максимално оригинален вид в добро състояние за годините.
Следва продължение.
Last edited:
