Здравейте Колеги,
Следя форума от доста години, но пиша за първи път. Искам да ви разкажа историята на една италианска красавица - красива, страстна и кошмарна. Предупреждавам отрано че това ще бъде лирическо повествование а не технически издържан материал, но сърцето така повелява - а както е казал неизвестният поет: “Истинският алфист - силно сърце, слаб мозък”.
Историята с италианките при мен започна през далечната вече 2001-ва, когато комшията Миро с когото движехме, си купи 33-ка, масленозелено QV с двойните карбуратори. Не помня 1.5 или 1.7, но когато ми я даваше за кръгче все едно бях в изтребител… Не че имах много база за сравнение - единствените коли, които бях шофирал дотогава бяха учебната Жигула, служебната Жигула и семейният Запорожец. Кефът беше кратък, няколко месеца по-късно колата се запозна челно с едно дърво. Пострадали нямаше, но от боксера и карбураторите не остана много.
Няколко години по-късно, Миро продължаваше с италианките и когато събрах пари да си купя личен автомобил ми продаде неговата тогавашна 155-ца, 1.7, сребриста. Той пък купи друга 155ца, 2-ка 8 клапана. Страхотни коли, за няколко години на моята ѝ навъртях около 70-80хил.км и освен два или три пъти окачване всичко беше пей сърце.
2011-та вече се бях замогнал, караше ми се нещо по-ново и взех 156-ца, пак сребриста, 16-клапанов дизел. Също много добра кола… но не беше 155-ца. Имах някакви мераци един познат ще ми продаде неговата Ку4-ка (червена!), той я бартероса за основен ремонт на едно умряло Браво HGT. Била със заминал съединител. Колко съм го псувал…
И така, към края на 2011та разглеждайки Ланчия форума попаднах на обява за червена 155-ца, V6. На снимки изглеждаше поносимо и се обадих, час по-късно отидох да я гледам - в двора на академията на МВР в Младост 4/Симеоново. Продавачът - явно кадет там.
На живо изглеждаше по-зле от на снимките. Беше цялостно боядисвана сравнително скоро, но почти всички тенекии имаха забележки. Вътре - мърлява, гуми - галоши, спукано предно стъкло. Най-фрапиращото - оригиналните огледала отрязани с флекс и сложени такива от Лада, хванати с рапидки. Двигателят работеше горе-долу добре но чукаха клапани. Някой беше творил по запалителната система и имаше допълнителна бобина за два от цилиндрите. Отдолу видях че има разни ръжди но не им обърнах особено внимание - предишната ми беше от Италия, нямаше грам ръжда и някак си бях решил че няма да има проблем с това…
Въпреки гореизброеното реших да я взема. Стиснахме си ръцете на 1100 лв - или нещо около тази сума, при което се започна: (П - продавачът)
П: “Кога ще можеш да ми дадеш парите?”
Аз: “Отиваме на нотариус, прехвърляш ми я и ти ги броя, може и сега”
П: “Ама аз не съм собственик, той е в Германия и ми даде талона да я карам”
Аз: “Няма да я взема без прехвърляне”
П: “Ще измисля нещо и ще ти се обадя”
На другия ден ми звънна:
П: “Ще стане работата, дай ми твоите данни за договора”
След още два дни:
П: “Ела до академията към обяд, носи парите”
Отивам аз, очаквайки че има пълномощно и ще ходим на нотариус но не - пичът извади един договор (с всичките му печати и тн.), че сме се явили двамата с продавача пред съответния нотариус и сме се съгласили да ми продаде колата за 100 лева. Броих му парите, даде ми големия талон и се приготви да слиза. Питам го - другите документи, малък талон, застраховка, ГТП - “Ми няма, малкия талон го изгубих а нали съм полицай, за какво да плащам за глупости...”.
На изпроводяк добави - “Вземи да сипеш бензин скоро, много малко е останал”. Малко, малко - от Младост 4 до Младост 1А ОМВ-то са 2-3 километра, последните 200 метра ги минах на стартер. Да живеят служителите на родната полиция…
В последствие попаднах на колегата от Алфа форума който я е карал преди това (crazy_dude), писахме си няколко пъти и се ядосвахме как е възможно за година-две така да се съсипе една кола.
И след това словоизлияние ще сложа няколко снимки - първите две са от Алфа форума от преди да стана собственик, другите - от обявата когато я купувах.
Следва продължение…
Следя форума от доста години, но пиша за първи път. Искам да ви разкажа историята на една италианска красавица - красива, страстна и кошмарна. Предупреждавам отрано че това ще бъде лирическо повествование а не технически издържан материал, но сърцето така повелява - а както е казал неизвестният поет: “Истинският алфист - силно сърце, слаб мозък”.
Историята с италианките при мен започна през далечната вече 2001-ва, когато комшията Миро с когото движехме, си купи 33-ка, масленозелено QV с двойните карбуратори. Не помня 1.5 или 1.7, но когато ми я даваше за кръгче все едно бях в изтребител… Не че имах много база за сравнение - единствените коли, които бях шофирал дотогава бяха учебната Жигула, служебната Жигула и семейният Запорожец. Кефът беше кратък, няколко месеца по-късно колата се запозна челно с едно дърво. Пострадали нямаше, но от боксера и карбураторите не остана много.
Няколко години по-късно, Миро продължаваше с италианките и когато събрах пари да си купя личен автомобил ми продаде неговата тогавашна 155-ца, 1.7, сребриста. Той пък купи друга 155ца, 2-ка 8 клапана. Страхотни коли, за няколко години на моята ѝ навъртях около 70-80хил.км и освен два или три пъти окачване всичко беше пей сърце.
2011-та вече се бях замогнал, караше ми се нещо по-ново и взех 156-ца, пак сребриста, 16-клапанов дизел. Също много добра кола… но не беше 155-ца. Имах някакви мераци един познат ще ми продаде неговата Ку4-ка (червена!), той я бартероса за основен ремонт на едно умряло Браво HGT. Била със заминал съединител. Колко съм го псувал…
И така, към края на 2011та разглеждайки Ланчия форума попаднах на обява за червена 155-ца, V6. На снимки изглеждаше поносимо и се обадих, час по-късно отидох да я гледам - в двора на академията на МВР в Младост 4/Симеоново. Продавачът - явно кадет там.
На живо изглеждаше по-зле от на снимките. Беше цялостно боядисвана сравнително скоро, но почти всички тенекии имаха забележки. Вътре - мърлява, гуми - галоши, спукано предно стъкло. Най-фрапиращото - оригиналните огледала отрязани с флекс и сложени такива от Лада, хванати с рапидки. Двигателят работеше горе-долу добре но чукаха клапани. Някой беше творил по запалителната система и имаше допълнителна бобина за два от цилиндрите. Отдолу видях че има разни ръжди но не им обърнах особено внимание - предишната ми беше от Италия, нямаше грам ръжда и някак си бях решил че няма да има проблем с това…
Въпреки гореизброеното реших да я взема. Стиснахме си ръцете на 1100 лв - или нещо около тази сума, при което се започна: (П - продавачът)
П: “Кога ще можеш да ми дадеш парите?”
Аз: “Отиваме на нотариус, прехвърляш ми я и ти ги броя, може и сега”
П: “Ама аз не съм собственик, той е в Германия и ми даде талона да я карам”
Аз: “Няма да я взема без прехвърляне”
П: “Ще измисля нещо и ще ти се обадя”
На другия ден ми звънна:
П: “Ще стане работата, дай ми твоите данни за договора”
След още два дни:
П: “Ела до академията към обяд, носи парите”
Отивам аз, очаквайки че има пълномощно и ще ходим на нотариус но не - пичът извади един договор (с всичките му печати и тн.), че сме се явили двамата с продавача пред съответния нотариус и сме се съгласили да ми продаде колата за 100 лева. Броих му парите, даде ми големия талон и се приготви да слиза. Питам го - другите документи, малък талон, застраховка, ГТП - “Ми няма, малкия талон го изгубих а нали съм полицай, за какво да плащам за глупости...”.
На изпроводяк добави - “Вземи да сипеш бензин скоро, много малко е останал”. Малко, малко - от Младост 4 до Младост 1А ОМВ-то са 2-3 километра, последните 200 метра ги минах на стартер. Да живеят служителите на родната полиция…
В последствие попаднах на колегата от Алфа форума който я е карал преди това (crazy_dude), писахме си няколко пъти и се ядосвахме как е възможно за година-две така да се съсипе една кола.
И след това словоизлияние ще сложа няколко снимки - първите две са от Алфа форума от преди да стана собственик, другите - от обявата когато я купувах.
Следва продължение…
не сме много с този модел 
Всеки лев похарчен в нея си заслужава и ще се изплати. 
