Автомобилите на Стенли
- Thread starter USfan
- Start date
Съседа Стенли от над 15 години не беше купувал амер. кола да дообогати малката си, но интересна колекция, но днес ми се обади да му отида пред гаражите, че искал да ми покаже нова придобивка.
Не казваше какво е купил, каза че отиваме да се черпим, след като видя покупката, на бара горе на терасата на до нас дето е Милениум центъра )) , че си струвала покупката.
Та, новата за него американка се оказа една от най-любимите ми серийни джипки.
А именно, първата Ген на дебютиралото още в 1984 год. ръбесто Чероки, при това във версията Спорт, и с 4-литровия с цели 190 коня Хай-Аутпут инжекцион мотор.
Колата е моделна година 1991, и е внос от СН, в абс. оригинално непипано и повече от добро състояние.
Както се вижда, с ориг. боя е, и с още фабричните ваденки, и оригиналния перефектен винил- плат салон. Пробега е 254000 хил. км, което предвид на стегнатостта на колата и вида и, считам за оригинален.
Покарахме я бая из квартала Хиподрума без номера, малко на риск от яки глоби, понеже днес я докара току-що един автовоз, от двора на автокъщата, та пред гаражите на Стенли, и чак утре той ще ходи да и взима временни номера от КАТ.
Черокито се набира повече от добре с тоя 6 цил. мотор, въпреки че е автомат, и има отн. сложната на имена, поне за мен, хах, раздатъчна кутия парттайм/фултайм, или нещо подобно, с бързи-бавни, и 2вд или 4вд режими.
Много ми хареса този предшественик на модерните СУВ-ове, затова и му качвам обстойни снимки. Стенли мисли да го кара по на дълъг път и по разни по-далечни планини, понеже в горите и планините до София и по града, си кара този зеления Самурай, от който също е много доволен.
Но тия Швейцарци, наистина ме изумяват как само си пазят колите.
По целия джип, вкл. и отдолу по рамата и каросерията, няма и полъх от ръжда.
Кадилака му Девил, който е почти на толкова години колктото Черокито, от 1992 моделна год. е, също върви добре, така че ходихме да полеем покупката с него, предвид на липсата на номера на новата придобивка.
Не казваше какво е купил, каза че отиваме да се черпим, след като видя покупката, на бара горе на терасата на до нас дето е Милениум центъра )) , че си струвала покупката.
Та, новата за него американка се оказа една от най-любимите ми серийни джипки.
А именно, първата Ген на дебютиралото още в 1984 год. ръбесто Чероки, при това във версията Спорт, и с 4-литровия с цели 190 коня Хай-Аутпут инжекцион мотор.
Колата е моделна година 1991, и е внос от СН, в абс. оригинално непипано и повече от добро състояние.
Както се вижда, с ориг. боя е, и с още фабричните ваденки, и оригиналния перефектен винил- плат салон. Пробега е 254000 хил. км, което предвид на стегнатостта на колата и вида и, считам за оригинален.
Покарахме я бая из квартала Хиподрума без номера, малко на риск от яки глоби, понеже днес я докара току-що един автовоз, от двора на автокъщата, та пред гаражите на Стенли, и чак утре той ще ходи да и взима временни номера от КАТ.
Черокито се набира повече от добре с тоя 6 цил. мотор, въпреки че е автомат, и има отн. сложната на имена, поне за мен, хах, раздатъчна кутия парттайм/фултайм, или нещо подобно, с бързи-бавни, и 2вд или 4вд режими.
Много ми хареса този предшественик на модерните СУВ-ове, затова и му качвам обстойни снимки. Стенли мисли да го кара по на дълъг път и по разни по-далечни планини, понеже в горите и планините до София и по града, си кара този зеления Самурай, от който също е много доволен.
Но тия Швейцарци, наистина ме изумяват как само си пазят колите.
По целия джип, вкл. и отдолу по рамата и каросерията, няма и полъх от ръжда.
Кадилака му Девил, който е почти на толкова години колктото Черокито, от 1992 моделна год. е, също върви добре, така че ходихме да полеем покупката с него, предвид на липсата на номера на новата придобивка.
Да, красавец е черока, и странно но са по-скъпи от "грандовете" от същото поколение" Раздатката `242`е стандартна за модела ако не се справяш с нея, звънни ще ти обясня 
дядо владо said:
Ами, нормално да са по-скъпи от Грандовете, че изглеждат по-ретро вече.
А и от гледна точка и на възрастта на премиерата на модела- 1984, логично и да по-култови от всякакви Грандове /дебютират май в 1991/, с изкл. на 5.9 литровия 1-ва Ген.
Иначе най-култови са разбира се, Гранд Вегънийрите, ама ти станаха вече па ептен скъпи, и поне в БГ аз на живо Гранд Вегънийр не съм виждал.
Ок, благодаря ти, ако нещо се мъчи Стенли с тия мултипликатори )) и прочее, ще му кажа да ти звънне, да се видите, да му обясниш...
Черокито в рядката версия Спорт 4.0 ХайАутпут, вече мина на КАТ, с нови номера е, както и с нови гуми Максис, доставени по точен размер 235-75-15, благодарение на моя приятел Митко, управител на фирмата за гуми К-2.
Вече измито и пастирано, това ранно 90-ско джипче изглежда страхотно.
Ще видим след 3 месеца, като му изтече ГО-то, какво ще кажат в Булстрад, дали ще да е достойно в тоя му вид, за тяхната мега-платинено-златна Ретро Застраховка...
Или пък ще го върнат с мотива, че ама не е достатъчно ценно по тяхните представи, че да бъде удостоено с честта ретро-ГО.
Вече измито и пастирано, това ранно 90-ско джипче изглежда страхотно.
Ще видим след 3 месеца, като му изтече ГО-то, какво ще кажат в Булстрад, дали ще да е достойно в тоя му вид, за тяхната мега-платинено-златна Ретро Застраховка...
Или пък ще го върнат с мотива, че ама не е достатъчно ценно по тяхните представи, че да бъде удостоено с честта ретро-ГО.
иска малък лифт поне това чероки, иначе е доста свежо!
иначе снимки на джага серия 3, за който спомена, има ли че там ми е по-любопитно
иначе снимки на джага серия 3, за който спомена, има ли
че там ми е по-любопитноМарти, малко със закъснение, но ето примерно линк с 2-3 снимки от Джага, ако не си го видял по другите теми.
Боята му е по-лоша даже на живо, отколкото на снимките, понеже е пребоядисван зле, сега е нещо като кожа на алигатор, толкова е напукана.
В допълнение, има ръжди и гнилочи на очакваемите за Серия 3 места.
А именно, на задните колонки, по протежение на лайстните на задното стъкло, като даже след едновремешно третиране, пак има издутини и шупки, почващи от отворите на двата резервоара.
В допълнение, има и шупки и по обиколките на лайстните на предното стъкло, но и там, и отзад, тия двете места са ключови на наличие на ръжди за всеки ХЖ Серия 3, и доста бройки от тях, вкл. и такива карани във влажни климати като тоя, имат там ръжди и гнилочи.
За сметка на което обаче, тоя екземпляр ХЖ6 на окачване е стегнат, не хлопа, като има и добре работещи мотори а автомат.
Разбира се, предвид че е американска-версия скопеняк със 160 коня, а не 205 като нормалната, динамиката му е осезаемо по-слаба от на евро-версиите например.
https://www.classiccar-bg.com/index.php/topic,1622.3510.html
Боята му е по-лоша даже на живо, отколкото на снимките, понеже е пребоядисван зле, сега е нещо като кожа на алигатор, толкова е напукана.
В допълнение, има ръжди и гнилочи на очакваемите за Серия 3 места.
А именно, на задните колонки, по протежение на лайстните на задното стъкло, като даже след едновремешно третиране, пак има издутини и шупки, почващи от отворите на двата резервоара.
В допълнение, има и шупки и по обиколките на лайстните на предното стъкло, но и там, и отзад, тия двете места са ключови на наличие на ръжди за всеки ХЖ Серия 3, и доста бройки от тях, вкл. и такива карани във влажни климати като тоя, имат там ръжди и гнилочи.
За сметка на което обаче, тоя екземпляр ХЖ6 на окачване е стегнат, не хлопа, като има и добре работещи мотори а автомат.
Разбира се, предвид че е американска-версия скопеняк със 160 коня, а не 205 като нормалната, динамиката му е осезаемо по-слаба от на евро-версиите например.
https://www.classiccar-bg.com/index.php/topic,1622.3510.html
според мен си струва да се направи тоя мк3 джаг, защото и там бройките с времето намаляват, къде скрапирани от драми с ръжди, къде заради поправими повреди....
при моя х300 също има типичните ръжди в начален етап - задни вежди, ръба на багажника, долна част на предни калници и предна част на външни прагове, но най-рано напролет ще се прави.. поне има чудесна линия и никога не е удрян сериозно
при моя х300 също има типичните ръжди в начален етап - задни вежди, ръба на багажника, долна част на предни калници и предна част на външни прагове, но най-рано напролет ще се прави.. поне има чудесна линия и никога не е удрян сериозно
Механджията said:
Ами да, доста бройки от Серия 3 изгниха по пътя към небитието. То и тоя, ако скоро Стенли не се хване да му прави тия шупвания около рамките на предното и задното стъкла, ще се влоши.
Добре, че поне го държи в гараж с работещо парно, и никаква влага.
Интересното при тези пост-ХЖ40 Генерации, почващи с твоя х300 е, че, всъщност от моделния лифт- х308, тоест от следващия след твоя, и успоредно с пуска на изцяло новия на разработка тогава еС-тайп, вече доста антикорозионно почват да ги обработват всички Ягуари.
Аз поне сериозни ръжди не съм виждал по никой х308, освен ако не е бил нещо удрян.
Само че при тия наследниците след твоя, тогава идва проблема с моторите.
Поне на ранните Х308, специално на 4-литровите осмаци, доста бързо им се надира Никасил покритието на цил. стени, и моторите стават фитка.
А твоя, както е с класическите редови оригинални Джаг шестаци мотори, си е непоклатим в това отношение.
те линкълн-базираните осмаци страдат от какво ли не, включително ангренаж, заради пластмасовите обтегачи.. иначе там плюсът е съвременната кутия, но не е кой знае каква фрапираща разлика де. там при 308 наистина сякаш има по-малко драми с гнилочите... а следващите поколения като х350 гние само ауспухът, всичко друго е алумин, което освен тази благина има и друга - теглото е незначително за автомобил с подобни размери ..350/358 също са и последните ягуари с класически дизайн, след 2008г нещата с дизайна отиват на майната си, в общи линии
Може да ъпдейтнем темата с едно положително развитие по отн. на сбирката с американки на колегата, а именно, увеличаването и с поредния олдтаймер.
В последните месеци Стенли се заиграваше с идеята да си купи 60-ски /има ги версии с 6 или 8 цил. мотори/ Джип Вегънир, или наследника му от 70-те и 80-те год /който е само с осмаци мотори/ 5.9 литровия Гранд Вегънир.
Тези два модела са екстремно основополагащи за амер. и световна автоиндустрия, понеже реално представляват първия сериозно хармоничен и отн. бърз луксозен всъдеход, предшественик на модерните СУВ-ве, и предшествал като дебют и 3-вратия Рейндж Ровър с почти десетилетие.
Тази идея беше хубава, и колегата Стенли си бе приготвил разбира се, нужната сума за някоя хубава бройка такъв.
Та не беше лошо в БГ да се внесе след почти 3 десетилетия пауза, от някой подобен оригинален фулсайз Джип, но аз му акцентирах на колегата, че понеже той вече има едно 4-врато 1990 Чероки Спорт 4.0, което си върви добре, реално такъв макар и малко по-голям и по-стар джип, ще му се припокрие с неговия Чероки, и няма да му върши особено по-различна работа.
Освен това, дизайна на Вегънира си е бил доста актуален за 60-те години, но пък поне в БГ може нещо такова да бъде объркано с някоя Волга 24 комби, качена на шаси от УАЗ-ка) , което такова объркване също би имало свое чар де.
Съответно моя съвет бе Стенли да си търси джипка от моделите СЖ или Вранглер от 1-ва Ген.
Гледахме през месеците Ноември и Декември 2-3 броя налични в БГ нов внос късно 80-ски Вранглери, които не бяха лоши, но пък бяха доста постни на екстри и цветове, и само с 4 цил. мотори, и на Стенли много не му харесаха.
Та, колегата узря към идеята да даде малко повече пари, но да си търси СЖ-7, и то само с 6 или 8 цил мотор, така че хем да не е много бавна джипката, хем и да е по-рядка, поне за БГ.
Разбира се, ако човек се вторачи в търсене на суперхубави състояния СЖ-5 или 7, и най-вече лимитирани техни версии като Ларедо, Ренегейд, Голдън Игъл, и прочее, ако такива бройки биха били запазени или реставрирани в абс. оригинален вид, тогава цените им ще са доста над 20 до 30 000 Евро.
Варианта на хубава кондиция такъв СЖ-7 да се купи изгодно, бе ако е малко или много кустомизиран, така че в крайна сметка Стенли си хареса и купи от Холандия този червен красавец, с видимите присадки по него, а пък колегата Тони организира докарването от там, с негов познат превозвач.
Реално въпреки присадените надписи Ренегейд, версията на тази бройка СЖ-7 по ВИН и по екстри и салон е- Ларедо, като е произведен през 1978 год, а версията е Европейска, и колата е от нова била в Холандия и Бенелюкс.
Мотора е 4.2 литра АМС 6 цил. карбураторен, ако не бъркам, куплирана с Т-10 Борг-Уорнър 4-ка ръчни скорости.
Целия този лифт-Кит, а и джантите и хром бул-барите с фаровете отгоре, си е така натрапливо визуално присаден, но пък всичките чаркове са оригинални на Сумит Рейсинг и са лесно демонтируеми, ако Стенли иска да връща джипката в оригинален вид.
Салона е претапициран с нещо като промазан парашутен плат върху оригиналните джипови седалки, но пък тази тапицерия ще е удачна да се кара джипа и със свален покрив, понеже плата е дишащ.
Ето 2-3 пакета снимки от каранията на СЖ-а през тия дни и седмици, по разни места в София и околностите, като и детайлни снимки от мотора и салона и таблото.
Вози изумително добре за такава къса база и за кола с цели мостове и изцяло листови ресйори, вероятно заради доста балонните гуми.
В последните месеци Стенли се заиграваше с идеята да си купи 60-ски /има ги версии с 6 или 8 цил. мотори/ Джип Вегънир, или наследника му от 70-те и 80-те год /който е само с осмаци мотори/ 5.9 литровия Гранд Вегънир.
Тези два модела са екстремно основополагащи за амер. и световна автоиндустрия, понеже реално представляват първия сериозно хармоничен и отн. бърз луксозен всъдеход, предшественик на модерните СУВ-ве, и предшествал като дебют и 3-вратия Рейндж Ровър с почти десетилетие.
Тази идея беше хубава, и колегата Стенли си бе приготвил разбира се, нужната сума за някоя хубава бройка такъв.
Та не беше лошо в БГ да се внесе след почти 3 десетилетия пауза, от някой подобен оригинален фулсайз Джип, но аз му акцентирах на колегата, че понеже той вече има едно 4-врато 1990 Чероки Спорт 4.0, което си върви добре, реално такъв макар и малко по-голям и по-стар джип, ще му се припокрие с неговия Чероки, и няма да му върши особено по-различна работа.
Освен това, дизайна на Вегънира си е бил доста актуален за 60-те години, но пък поне в БГ може нещо такова да бъде объркано с някоя Волга 24 комби, качена на шаси от УАЗ-ка
) , което такова объркване също би имало свое чар де. Съответно моя съвет бе Стенли да си търси джипка от моделите СЖ или Вранглер от 1-ва Ген.
Гледахме през месеците Ноември и Декември 2-3 броя налични в БГ нов внос късно 80-ски Вранглери, които не бяха лоши, но пък бяха доста постни на екстри и цветове, и само с 4 цил. мотори, и на Стенли много не му харесаха.
Та, колегата узря към идеята да даде малко повече пари, но да си търси СЖ-7, и то само с 6 или 8 цил мотор, така че хем да не е много бавна джипката, хем и да е по-рядка, поне за БГ.
Разбира се, ако човек се вторачи в търсене на суперхубави състояния СЖ-5 или 7, и най-вече лимитирани техни версии като Ларедо, Ренегейд, Голдън Игъл, и прочее, ако такива бройки биха били запазени или реставрирани в абс. оригинален вид, тогава цените им ще са доста над 20 до 30 000 Евро.
Варианта на хубава кондиция такъв СЖ-7 да се купи изгодно, бе ако е малко или много кустомизиран, така че в крайна сметка Стенли си хареса и купи от Холандия този червен красавец, с видимите присадки по него, а пък колегата Тони организира докарването от там, с негов познат превозвач.
Реално въпреки присадените надписи Ренегейд, версията на тази бройка СЖ-7 по ВИН и по екстри и салон е- Ларедо, като е произведен през 1978 год, а версията е Европейска, и колата е от нова била в Холандия и Бенелюкс.
Мотора е 4.2 литра АМС 6 цил. карбураторен, ако не бъркам, куплирана с Т-10 Борг-Уорнър 4-ка ръчни скорости.
Целия този лифт-Кит, а и джантите и хром бул-барите с фаровете отгоре, си е така натрапливо визуално присаден, но пък всичките чаркове са оригинални на Сумит Рейсинг и са лесно демонтируеми, ако Стенли иска да връща джипката в оригинален вид.
Салона е претапициран с нещо като промазан парашутен плат върху оригиналните джипови седалки, но пък тази тапицерия ще е удачна да се кара джипа и със свален покрив, понеже плата е дишащ.
Ето 2-3 пакета снимки от каранията на СЖ-а през тия дни и седмици, по разни места в София и околностите, като и детайлни снимки от мотора и салона и таблото.
Вози изумително добре за такава къса база и за кола с цели мостове и изцяло листови ресйори, вероятно заради доста балонните гуми.
аз не ги виждам :winktongue:
А ето и общи снимки с бройка от 1-ва Ген. Гранд Чероки.
Интересното при него е, че и той е с 6 цил. мотор /4.0 инжекция при него/ и версия Ларедо като СЖ-7 на Стенли.
Но 15 години по-късно, вече версията Ларедо от лукс версия при СЖ-7 сериите, по-скоро се е превърнала в нещо като почти най-базовата версия при Грандовете, и е позиционирана под върховата им версия с 8 цил. мотори- Лимитед.
Интересното при него е, че и той е с 6 цил. мотор /4.0 инжекция при него/ и версия Ларедо като СЖ-7 на Стенли.
Но 15 години по-късно, вече версията Ларедо от лукс версия при СЖ-7 сериите, по-скоро се е превърнала в нещо като почти най-базовата версия при Грандовете, и е позиционирана под върховата им версия с 8 цил. мотори- Лимитед.
Разбира се, карането на джипки не пречи и на други типове ретроамериканки да се карат, например кабриолети.
Така че тия дни колегата раззими Мустанга си от 1-ва Ген с 289 куб. инча мотор, и след некаране от точно година и половина-две, през които бяха си изпуснати две лета, този сезон ще има по-активни ползвания на този класик.
Ето актуални снимки.
Понеже колата е отн. рядка за БГ, особено когато е запазена в макс. оригинален вид за 1-ва Ген. Понита, и когато е и във версията и с фабричен осмак мотор сложен на кабрио боди, снимките обхващат и по-детайлно колата.
Така че тия дни колегата раззими Мустанга си от 1-ва Ген с 289 куб. инча мотор, и след некаране от точно година и половина-две, през които бяха си изпуснати две лета, този сезон ще има по-активни ползвания на този класик.
Ето актуални снимки.
Понеже колата е отн. рядка за БГ, особено когато е запазена в макс. оригинален вид за 1-ва Ген. Понита, и когато е и във версията и с фабричен осмак мотор сложен на кабрио боди, снимките обхващат и по-детайлно колата.
Преди първото му каране за сезона Стенли му удари и едно миене /късметлия е, че има в един от неговите гаражи парно, и съответно и постоянно топла вода, докато в моите гаражи имам само постоянно студена вода, а топла вода през отн. малък бойлер/, понеже в течение на гаражирането в последните 1-2 години бе посъбрал доста прах.
минахме и през една бензиностанция Стенли да му пълни резервоара, а и да си купува да сипва хидравлично масло за сервото на волана.
Въпреки че му бяха сменени наскоро и двата хидравлични маркуча от помпата към кормилната кутия, пак продължава да капе, може би и от резбите и снадките на новите тръбички.
Иначе колата си върви идеално, с изключение на падащия надолу заден ляв страничен джам, няма никакви проблеми по работа на мотор, автоматик, диф, окачване, или каквото и да е друго.
Тия стари Мустанги са си харесвани от народа у нас като цяло, както и въобще старите американски коли.
Но и както се наблюдава с пак червения му Джип СЖ-7, децата, тийновете, и жените по улиците много го харесват и все ни махат радостно, докато повечето мъже водачи, се правят, все едно че не го забелязват Мустанга.
Въпреки че му бяха сменени наскоро и двата хидравлични маркуча от помпата към кормилната кутия, пак продължава да капе, може би и от резбите и снадките на новите тръбички.
Иначе колата си върви идеално, с изключение на падащия надолу заден ляв страничен джам, няма никакви проблеми по работа на мотор, автоматик, диф, окачване, или каквото и да е друго.
Тия стари Мустанги са си харесвани от народа у нас като цяло, както и въобще старите американски коли.
Но и както се наблюдава с пак червения му Джип СЖ-7, децата, тийновете, и жените по улиците много го харесват и все ни махат радостно, докато повечето мъже водачи, се правят, все едно че не го забелязват Мустанга.