Макар приниципно при редки и ценни коли, особено по-стари, да е важен абс. оригинален и запазен вид, специално при разни 80-ски и 90-ски Астони, както и при връстника на този Вираж Воланте, но екстремно по-ексклузивния Макларън Ф1, доста често са се сменяли от последващите собственици външни цветове, както и тапицерии, и то неведнъж в рамките само на няколко години, и при почти нулев пробег.
Типичен пример в това отношение е този Вираж Воланте, който при дебюта си на Парижкия Автосалон в 1992 год. е представен като стандартен Вираж с 5.3 литра мотор и с тесни калници, жълт цвят, и с бежав салон и кафяв гюрук.
Същата кола, само няколко години по-късно, и на порбег от само 100 изминати мили, вече е преработена на тип широко боди, с 6.3 литра мотор, и боядисана и претапицирана в зелени гами.
По-късно още веднъж е пребоядисано това Воланте, отново в Астон Уъркс реставрационния и тунинг департамент на Астон фабриката, от електрик зелено в маслено зелено.
А пък и в 1998 год, само 6 години след като е направен, е обновен във фабриката и с окачване, спирачки с АБС, и джанти, от новия тогава Вантаж В550-В600.
Тези Вираж модели и деривати на дебютиралия в 1990 год. Вираж, са всъщност последните ръчно сглобявани в малко бройки Астони, още в стария им завод в Нюпорт Пагнел.
Пак в 90-те години, с дебюта на Джаг-механика деривата ДБ7, и по-късно вече и с Форд-проектираните Астони, фирмата реално почва на конвейер да прави повечето си модели.
