LaSalle 1936 series 36-50

25 July 2012
1,796
0
52
Пловдив
Здравейте, време е да раздвижим американският отдел.
Позволявам си да започна тази тема от името на добър приятел, който се сдоби с този интересен LaSalle от 1936 година. Тъй като активно се занимавах с пазарлъка, покупката и доставката на колата, считам за мой дълг да следя какво се случва с нея  :).
Кратка среща за незапознатите като мен, с историята на Ласал. Марката е създадена през 1927 година и се е произвеждала до 1940, от подразделението на Дженерал Мотърс - Кадилак. През първите две десетилетия на 20ти век, Кадилак е лидер на пазара на луксозни автомобили в щатите. Това се променя около 1925 година, когато Пакард започна да го измества като новият фаворит на автомобилния премиум пазар.
По това време най-евтиния Кадилак струва около 3195 долара, сериозна сума която повечето клиенти не са съгласни да платят, когато топ модела на Бюийк струва 1925 долара. В годините след първата СВ, автомобилите на Пакард са с високо качество, ниска цена, компактни размери и успяват да отмъкнат голям пазарен дял от Кадилак.
Замислена като бейби Кадилак, но с малко повече младежки стил, серията LaSalle е представена през март 1927 година. Ценово е поставена точно над Бюийк в моделната гама на Дженерал Мотърс.
И така La Salle, произведен през 1927 г. е считан за най-модерния американски автомобили за времето си, това е първият от серията по-малки и по-маневрени луксозени автомобил.
LaSalle е и пионер в автомобилната цветова индустрия. До този момент всички превозни средства са произвеждани само в цвят черния японски емайл, единствената боя, който може да изсъхне достатъчно бързо, за да се задоволи темпото на масово производство. Въвеждането на бързосъхнещите полихроматични бои на химическата компания DuPont  с голям набор от цветове променя индустрията. La Salle става една от първите автомобилни марки, които се възползват от това модерно развитие.
Ето го и нашият екземпляр:
 
Bogi said:
Като гледам, не е пален
Какво ще го правите ?

Не е правен опит да се запали, за последно колата е била в движение през 1965 година  ;). От понеделник започна разглобяване и изкърпване. Междувременно всички агрегати по двигателя са свалени и се ремонтират. Това което не може да се възстанови ще се купува.
 
Браво, едно истинско ретро! И мерси за интересното инфо относно боите, досега не бях се замислял от какво се определяла крилатата фраза на Хенри Форд - Може да имате модел Т във всеки един цвят, стига да е черен :)
 
Благодарности за споделената интересна информация за този модел и поздравления за придобиването на този уникален автомобил!
 
Емил said:
Благодарности за споделената интересна информация за този модел и поздравления за придобиването на този уникален автомобил!

Благодаря, ще предам поздравленията. Ето още някои интересни факти около името и създаването на марката.
Както предполагам знаете Кадилак носи името на Antoine de la Mothe Cadillac, основател на Детройт и бивш губернатор на щата Луизиана. Така че, не случайно "малкият кадилак" е кръстен на неговия сънародник René-Robert Cavelier de La Salle, също известен изследовател и авантюрист, който в края на 17 век по време на една от последните си експедиции по поречието на Мисисипи основава днешния град Мемфис в щата Тенеси. Достигайки до мексиканския залив, в чест на крал Луи XIV той нарича региона "La Louisiane", днешния щат Луизиана.
Търсейки нови идеи за дизайн на LaSalle, ръководството на Дженерал Мотърс взема "под наем" от своя дилър в Калифорния, един млад стилист на име Хърли Ърл. Той идва като консултант за първия модел на LaSalle. Трябвало е след приключване на проекта Ърл да се върне в Лос Анджелис след няколко седмици. Но това съвсем не се е случило, и Хърли Ърл ще остане в GM, докато се пенсионира като дизайн директор на компанията след 32 години. През това време той променя цялата индустрия по отношение на стила, дизайна и маркетинговата стратегия. Но това е друга история. :)
 
kapitan said:
Много красота...страхотно състояние!
Красива е, но състоянието не е чак страхотно  :)
Има доста работа, отвътре дървото е изгнило.

 
:)) Дърводелци и мебелисти дал бог. И матерял наспорил из горите... Тенекеджийте са кът. 'Ко зна'школко трудно е да набичиш 2 калника... Успех.
П.П. И не слагай чам. Махагон там ли ,орех ли квото си резнеш.    :)) :)) ;D
 
Червената и бяла кожа оригиналните ли са, или е била претапицирана навремето?
 
Боята и тапицерията не са оригинални. Преди 1965 когато се е движил за последно явно е пребоядисан и претапициран. Отдолу е зелен на цвят, а тапицерията би трябвало да е плюш.
 
Брех, че инересно!

А как стигнахте до тази марка? Просто излезе добра оферта или целенасочено търсихте точно такава кола?
Има ли някаква поддръжка откъм техниката за LaSalle?
Споделят ли части с други коли от концерна?


Честито предизвикателство на новия собственик! ;)
 
Американските коли от края на 30-те винаги са ми били много интересни. Това са последните коли с все още класическа конструкция с изнесени калници и стъпенки. За периода са характерни и началните прояви на аеродинамичен дизайн - обтекаеми калници, фарове с издължени корпуси. И откровено грозния Крайслер Еърфлоу като пионер на аеродинамичния дизайн. 
ГМ изобщо и в частност ЛаСал имат един от най-яките дизайни при все, че цените при него са по-демократични от тези на Кадилак например. По онова време Кадилак произвеждат умопомрачителни V16 модели, които и до ден днешен са връх по отношение на техниката преди Втората световна война. Факт, и масовите редови 8-цилиндрови двигатели са произведение на изкуството и се отличават с брилянтна равномерност на хода. V8 конструкцията тъкмо си пробива път - не случайно Бони и Клайд са ползвали за обирите именно Форд V8.
По чисто финансови причини, никога не ми е и хрумвало да се засилвам в такава посока. Да, една такава кола и до ден днешен върви съвсем прилично с максимална скорост от 140-150 км/ч. Все още масово са и с ръчни скорости - автоматите пробиват след Войната. Минус на колите от епохата е 6-волтовата електроинсталация и масовата липса на отопление, например.
Успех!
 
Класика от едни по-хубави времена в САЩ. Голямата депресия вече затихва, благодарение на президента Рузвелт, милиони хора намират нови работни места, икономиката бавно, но сигурно почва да се оправя. Приема се Акта за социална сигурност, благодарение, на който деца, възрастни и безработни получават шанс за по-добър живот.
Едно 6-цилиндрово Плимутче е струвало 445 долара, най-евтиното Шеви 465 долара, така, че LaSalle си е бил за богатите. Един електротехник е печелил около 1500 долара годишно, а зъболекар около 2300. Не на месец, на година. На месец е вземал около 200 долара, така, че Плимута се е купувал с 2,5-3 месечна заплата. Смятайте за какъв стандард става дума! Шоколадче 4 цента, дъвка 3 цента, бензин 10 цента, чисто нов осемцилиндров мотор 40 долара, пистолет 5 долара, ама за Колт даваш 25. Къща около 4000 долара, костюмче около 10 долара. Вече прекалявам.

Първата ми мисъл беше, че човека го е взел с инвестиционна цел, но дали? Може би просто му харесва? Като гледам, че оригинален LaSalle 1936 на около 80 хил. км или напълно възстановен се продава за около 30 хил. долара, този вероятно е по-малко от 10.
https://www.hemmings.com/classifieds/cars-for-sale/lasalle/lasalle/1810688.html
https://www.hemmings.com/classifieds/cars-for-sale/lasalle/50/2222013.html
Възстановяване за около 20 хил. лева, труд, части, това са сметки без проверки, естествено. Идва на около 25 хил. долара в топ състояние, напълно възстановен. Дори да се продаде за 30 хил. евро в Европа пак има смисъл.
 
Speeder said:
Брех, че инересно!
А как стигнахте до тази марка? Просто излезе добра оферта или целенасочено търсихте точно такава кола?
Има ли някаква поддръжка откъм техниката за LaSalle?
Споделят ли части с други коли от концерна?
Честито предизвикателство на новия собственик! ;)

Митак, до марката се стигна с харесване по картинка  :). В интерес на истината, преди това аз също мислих че Ласал е модел на Кадилак, както Девил например, а не отделна марка. И в обявата пишеше Кадилак Ласал. Откъм техника е по-близо до Бюиик отколкото Кадилак, така че има какво да се сподели. Чакаме да пристигнат малко книги по темата.

 
Честито и от мен!
Къде и как е бил съхраняван от 1965 г., Боби? И ако се знае защо не е бил в движение толкова време?
Това истински регистрации от Орегон ли са? Т.е. дали климатът е спомогнал за съхраняването или по-скоро е попречил?
 
dido1903 said:
Честито и от мен!
Къде и как е бил съхраняван от 1965 г., Боби? И ако се знае защо не е бил в движение толкова време?
Това истински регистрации от Орегон ли са? Т.е. дали климатът е спомогнал за съхраняването или по-скоро е попречил?

Благодаря Дидо, по думите на собственичката Ласала са го съхранявали в някакъв склад. Колата е била на дядо й, явно е починал през 60те. Оттогава не се е движила, но не знам причината. Но мога да попитам  :). Решили да го продават, но собственичката искаше да знае че колата ще се реставрира и иска да я види  след това:). Това беше условието, за да я продаде. Била в семейството от много години и искала да знае какво ще се случи с нея.
Регистрационните табели дойдоха с колата, на синята се вижда добавен стикер от 1964 година, а най-старата е от 47ма, предполагам оттогава я имат.

 
Bogi said:
Дамм.. и до ден днешен системата е същата
Плащаш годишния данък и ти пращат по пощата стикерчето което се лепи на номера отзад, всяка година е с различн цвят.

Хубавото е че ако забравиш да платиш, не дължиш парите със задна дата (както е в БГ) ами от когато подновиш стикера пак почваш да си караш колата. Няма значение каква е колата, за всички е $100 на година.
Номерата никой не ти ги сваля (както се вижда) ако не подновиш данъка (стикера).

Ако продадеш колата, си сваляш номерата, и си ги слагаш на новата кола. Защо да губиш срока на валидност на стикерчето, то се пренася на новата ти кола. След това отиваш в ДМВ-то да им занесеш документите на новата кола, и те си ъпдейтват всичко.

В България ако платиш данъка и седмица след това продадеш колата връщат ли парите ?
Не всичко е така както си го описал , отделно всеки щат си има различни правила , така че не е добре да обобщаваш . От две години живея в Невада , но по адрес съм Аризонец а често ходя в Калифорния , в трите щата има разлики в законите за регистрация ,  тест за емисий и т.н. Цената за регистрация е различна и варира според модела и годината на производство , аз плащам 145$ на година за 2004г. Мерцедес  S430 в Аризона , а братът на жена ми има 2019 RAM с цена на годишна регистрация от малко над 1000$ . Номерата не може току така да се сменят от кола на кола , освен ако преди това не си отишъл в местното ДМВ за направиш нужните документални промени. Регистрационната табела се издава на автомобил със точно указан ВИН номер и няма вариант да си сваля номера от Мерцедеса и да го сложа на следващата ми кола , мога ако държа да го запазя и да се сложи на новата ми кола , но преди това , КАКТО ВЕЧЕ КАЗАХ , трябва да отида и да направя нужните промени в ДМВ . България не бих искал да я коментирам защото съм далеч и нямам идея какви са точно правилата на играта там  O0
 
Не знам с какво провокирах това грубо отношение в теб  , аз просто споделих как са нещата тук в западните щати . Извинявам се че въобще писах след теб , другият път ще питам може ли. Друг път естествено няма да има, защото нали си чувал  че обикновенно , по умният винаги отстъпва  :)) :)) :))
 
Хора,нека се съсредоточим върху хубавия ЛаСал. Ще оставя мненията така, но ако авторът на темата пожелае, ще ги разчистя на по-късен етап.
 
Така, кадито ще премине през нещо като rolling restoration. Започна се с изкърпване на парче, двигателя и той е вън, окачването и то по реда си.