Моят Opel Manta B 1978 - най-накрая да пусна тема

14 July 2009
553
5
45
Варна
    Всичко започна така
1.jpg
или по точно така
images_1.jpg
Гледайки един филм като невръстен юноша или както става в повечето случаи се превръща в мечтана кола. По късно е бях позабравил но не за дълго. Ставайки студент за мой късмет в студентското общежитие в което живеех имаше едно момче което имаше манта. И внезапно спомена за детската ми мечта се върна.......... И така аз завърших и започнах да си търся mant-ичка. Тук основна вина вече има Наско . Зорлем ми направи регистрация във форума на опел. Там пък нямам идея как (най вероятно КРАСТАВИТЕ МАГАРЕТА СЕ НАДУШВАТ ОТ ДАЛЕЧ) се свързах с едно момче което  ми изпрати едни снимки и се почна една одисея. За няколко седмици намерих няколко манти  около Варна и региона. Един ден с Наско и още един наш приятел запалихме колата на сестра ми (понеже заради каузата вече си бях продал белият лебед - Ваз 2104)  и започнахме обиколката. Ще пропусна подобията на коли които видяхме по пътя (техни снимки по нататък ще пусна), и лека по лека стигнахме до Добрич. Отивайки на адреса какво да видим Тя стои там на паркинга сам самичка завита с някакви чаршафи (бели) и си чака. Срещнах ме се със собственика Рзказа ми историята на колата и направих с негово присъствие първото си шофиранена моята мечта и кола с автоматична кутия. Чувствах се ......... не мога да опиша момента и без никакъв пазарлък си стиснахме ръце и след седмица отидох да си е взема. Както става в тези случаи доста от проблемите не ги видях по колата единственото което гледах ме бе да има линия, да липсват всякакви преправки и пишман тунинг пакети. И така на 05.05.2006 г. аз вече бях горд собственик на OPEL MANTA B, и моя филм започна. Няма да забравя когато приключихме прехвърлянето и покупко-продажбата тръгнах ме за варна и зарамя а на Мантата и ги нямаше чистачки а рамената застъргаха по стъклото първа мъка, е  и бензин нямаше. Отидохме до бензиностанцията и е напълних, а след това газ за Варна. Газ Газ но по бавничко. Прибираме се и втора изненада Резервоара вече е празен 50 км. а 40 л. и бяха необходими. 40 литра но се возя в Manta а не във Ваз 2104. след около седмица в гаража и дежурни смени на масла филтри и настройки на карборатора  се явявам на Ретро рали Златни Пясъци 2006. Там в какъв филм се вкарах просто не е истина. вечерта преди ралито с Наско правим карба, отиваме до OMV за да е измием за старта и на 100 м. преди OMV изгаснахме и краи не иска и не иска. Случайно се сетих, че на ладата ми гореше кондезатора на делкото, е този си беше здрав но просто се беше откачило кабелчето. Това добре продължаваме но и филна не свършва. Почвам да е мия а от нея пада ли пада мръсотия и докато се осетя и боята започна да пада, а Наско ме трови не се притеснявай нали не падат калници и врати. Вече сме чисти и приличаме на петнисти хиени но с дух, стил и ентусияст зад волана.  На следващия ден и аз съм на ретро рали......  а фила не свършва. Прво се разхлопа нещо под капака, оказа се дифузиора на радиатора но защо докато го свалям да не се спука и радятора е.....ти каръка. Карък но упорит пък и нали след това отива в бокса.......................

  Тези дни ще продължа....
 
И да продалжим с ралито.
Стартирваме почва се отсечка след отсечка и за първи път всичко е притеснително добре, но не за дълго.... Попадаме на участък от пътя които е фрезован а аз съм се засилил прелитам през първите няколко кръпки и набивам спирачки и предните накладки се отлепиха и изпадаха след няколко километра. Майната им казвам на навигатора си нали си имаме ръчна. И така продължаваме към финала. В един прекрасен момент празната ми глава настъпи повечко педала на газта и точно в този момент никога няма да забравя със 140 км. в колата стана някакъв ужас разхвърча се всичко. оказа се че пантата на единият ми заден прозорец се е откачила и горкия се държи само на закопчалката си. Беше се получил някакъв въздохозборник. Без значение от перипетите успях да финиширам успешно което за мен си беше своеобразна победа. На следващия ден започна втора серия от нашия филм. разглобих колата и започна подготовката за кърпене и боядисване. Когато махнах тапицерията се натъкнах на интерестни инженерни решения. Липсващата час от пода под шофьора бе заменена от добре оформена дъска, а зад задната седалка си имаше легловище на мишоци. След кратък опит да си е правя сам е закарах на тенекиджия. А той милия като е видя и ми вика вежди за смяна, калници по добре и те и .....др. Само го питах как го реше само с един поглед а нашия взе една тесла и почна по предните калници по веждите по праговете, а те всичките бяха направени с епокси, да не говорим че предния десен калник бесхе изцяло от епокси и тук там малко от тенекията на калника.   
DSCF2479.jpg
img_020.jpg
img_021.jpg
S2500124.jpg
S2500125.jpg
                                         
  Като капак на всичко точно тогава се разболях от едно безпаричие, а и майстора ми пострада и се наложи да си търся бояджия съобразен с моя хилав бюджет, но пък точно тогава ми изпадна една манта за донор от един пункт за вторични суровини в Каварна и хоп Имаме си вече донор. Верно трима бяхме инвеститорите в него но на всички ни трябваха различни неща. При разглобяването на колата се оказа че предната броня не е оригинална. Сега е момента да се върна към историята на самата кола която научих от предния собственик и от Сашо който ми е намери. Като година на производство ми казаха че е 1975, в последствие се оказа че е 1977 но както и да е . Колата според предния собственик идва от Швейцария и при вноса е била арестувана в София за около 5 години, Владовците могат да кажат по точно. След това прекарва известно време в Софето и май там е ударена и пребоядисана с този невероятен син цвят, именно там и изчезва климатика, салона, шпера и инжекцията, сменено е предното стъкло дясната врата кой знае какво още. След това отива в Добрич където лети пилотирана от някакво момче 2-3 години за да стигне до ръцете на предпоследния собственик чичо Мишо който е бивш военен и е карал на пролет до вилата си на Албена и на Есен до Добрич.  Намери с помоща на един приятел и е боядисахме с боя на лакпром. Не беше перфектна но нам си ми харесваше само да не беше започнал лака да се бели като кожата на змия. Един хубав следобед бях решил да е измия на вилата и се отлепи лака на целия таван и единия калник което ме вбеси и е за два дена е разглобих. Б__и работата имах е от 3 години а е подготвях за второ боядисване. Е сега уж по задълбочено се спирах на детайлите, с които продължавам и до днес с тях. Уредих се да ползвам едно хале и се почна едно бъзикане. Свалих двигатела който се бе разхлопал и реши че ще му правя основен ремонт. Третия цилиндър се бе поизносил с 5-десети на всякакви овални форми - бъчви елипси и др. Но ударих на камък. Цената на ремонтен комплект бутала и сегменти на цилиндър е 500 кинта. Тук се намеси Станислав от Бургас и ми даде неговият стар мотор същия чугун 20Е но на 4-5 хиляди километра от реонт  мотайки се в една морга вече е няма (става дума за тази в приселци голямата в селскостопанския двор) се натъкнах на един възрастен работник. Питах го на майтап нещо за Opel Manta имате ли а той отговори да чак не повярвах каза ела тук някъде има два нови предни калника. След 15-мин.  търсене ги намерихме един десен а левия някой Гений бе сложил за подложка на някви голфови тенекии (е как да не намразиш тази кола).  За 15 кинта си имах нов калник. Имало и други части но не били надписани и не можели да ги намерят а и не ме пуснаха с тях да им ги покажа. Е поне калник си имах вече. ето и малко снимки от второто боядисване:
1.jpg
8.jpg
14.jpg
89.jpg
93.jpg
111.jpg
168.jpg
169.jpg
195.jpg
DSCN0004.jpg

Е боядисах е но за капак като реших да си е прибера се скъса перката и радиатора стана на дропсърма как съм е прибирал от провадия не е истина какво приключение беше и пак за ретро рали бързах, а изобщо не бях готов но мерака и ентусиазма пак ме натиснаха не без помоща на празната ми глава. Пътя от Провадия до Варна изгорих около 5 литра бензин но ми бяха нужни 50 литра вода и около 3 часа.  :winktongue: :winktongue: Тъп и упорит но успях и то без да прегрея колата. Ето и снимки преди ралито Няколко часа преди него  <img src="http://pichost.name/images/2013/05/17/DSCN1028.jpg" alt="DSCN1028.jpg" border="0" />    и на старта  <img src="http://pichost.name/images/2013/05/17/DSC0170.jpg" alt="DSC0170.jpg" border="0" />
 
Браво на варненския ретро шампион за 2012-та!
Много бежови (бронзови) металици станаха във Варна... Дали и аз да не си направя колата такава...? Ама тя не е купе моята, не влизам в категорията на бегачките ;)
И между другото - страхотно тасове има Manta-та :P
 
Ето това се намира в Габрово, снимката е малко некачествена, з/о е от GSM, но все пак...
Photo-0008.jpg

Photo-0010.jpg

Photo-0009.jpg

 
Роска причината за тези невероятни тасове е известна на всички смятам да не е припомням. А всички снимки с асовете са от 2011г. Преди и след това си е с нейните джанти като от 2012 са в оригинални разцветки. А колкото до Габровската Manta доба е дано да се запази.
 
Ето и нещо от вчера (малко е лошо качеството на снимките за което се извинявам)
Вече си имам нов салон Оста на ми само да сложа дървената декорация на тапетите на вратите, новите халогени, предната броня и разни дребни корекции по боята.

20130720160846.jpg
20130719204624.jpg
20130719204629.jpg
20130719204648.jpg
 
Браво оригиналните и джанти и стоят перфектно.
Като се замисля явно филма Манта Манта те е вдъхновил и до голяма степен от него си се запалил по модела. Този тип филми са спасили много интересни коли. Вероятно твоята Манта нямаше да се движи вече ако този филм не е бил направен.
Поздрави
 
Благодаря,
Радвам се, че се харесва някуму постигнатото до тук и да, най вероятно нямаше да жива ако не беше този филм.
 
И малко снимки от днес. Утре повече.
20130726183437.jpg
20130726183449.jpg

P.S. За тези които не знаят, това на заден план е следващия проект Opel Kadett Sport Rally Coupe 1100 Проекта е да стане реплика на истинската Рали бегачка на Opel "Opel Kadett Sport Rally Coupe 1900" Но има доста доста ужасно много работа.
 
Радвам се, че "жълтите оченца" са паснали добре! Аз така и не можах да ги сложа при мен, Успех!
 
О да не само паснаха ами си и стоят много добре а и светят перфектно.
Вчера ходих на елкон, за да оправим центровката, която се бе разбутала случайно. Оказа се, че при ремонта на кутията и свалянето на мотора и отцепването е изпадал белега на маховика. Падна малка игра докато се намери. След известни мъки Ицо го намери и направихме центровката. Беше се преместило предверението с 5 гр. Коригирахме го и и пуснахме малко повече бензин и сега мотора замърка. Тези дни трябва да сменя филтрите и  горивната помпата. Същата не е сменяна от както е станала кола и налягането е поспаднало (в момента е около 2.5 бара като няма запас) 
20130731184156.jpg
20130731181253.jpg
20130731181301.jpg
20130731181304.jpg
 
И ....( днес докато се ровя из компа намерих някои доста стари снимкии се сетих за някои премеждия) да допълним малко темата с различни снимки от различни етапи на да го наречем нейното реставриране или по точно възтановяване. Тези снимки са от прибирането от бояджията в халето в което е правех 2006 година. 
3.jpg
1.jpg

и последващите ядове със спирачките (част първа) Понеже бе стояла 5-6 месеца без да се движи предните спирачки бяха клеясали. Извинявам се ако бъркам но Manta B е със 1 спирачно цилиндърче на колела а при мен апаратите са с по две. Тогава беше една заигравка с гумичките и накрая се оказа че моите са същите като на Manta A  за които съвсем случайно се намериха два комплекта. 
4.jpg

След като успях с дружни усилия (на колегите от фирмата в която работех тогава) се появи следващия проблем!!! Смяната на карба с инжекцията. 
PIC0223.jpg
IMG1733.jpg
             
Това бе странен филм или поне за мен. Имах кола вече почти година а бях минал повече километри на въже отколкото на собствен ход. Сложихме инжекцията със Сашкина, нищо сложно кледаме книгата гледаме неговата клолица и монтираме ДА АМА НЕ. Слага ме е и тя не пали и това е. По едно време припали но за 4-5 секунди и край. НЕ НЕ и НЕ. Един колега ме упътва към един сервиз. Отивам там а те ..... За каква кола става дума Аз гордо отговарям Opel Manta a оня идиот каква мантра, пауза и ми казва ние таралясници не правим. (умишлено не споменавам сервиза фирмен не говоря за опел) А вътре стои една прогнила 124-ка!! След това един друг колега (бивш моделист) ме насочи към Ицо. Отивам при него но с колата отново на буксир и се почва. Питаме за какво съм а аз вее изхитрял - за  един опел а човека - да не е някоя барака. Тогава гордостта ми проговори НЕ Opel Manta!! A той заряза колата която правеше и пита къде е ? Е случих на човек си викам аз и усмивка ми грее а неговата два пати повече. Оставям колата и питам горе долу колко ще струва. Няма да забравя 25 или 35 лв. на час и отделно частите. Оставям е аз и чакам да се обадят ден два три....... Е_a_и викам си да не ми излезе по евтино да си взема нова отколкото да платя ремонта на моята. И хоп обажда се Оказа се  един термо датчик изгорял и някви кабели бяхме объркали. А сметката беше скромна около 30-40 лв. и вече край на въжето.
Тези 3-4 снимки
5.jpg
6.jpg
PIC0233.jpg
PIC0247.jpg

са от крайния вид от първата час от въстановяването и
Айде стига толкова за днес.   
 
Във Варна имаше още няколко Манти ,знаеш ли какво им се е случило.Беше преди години . :)
 
Да знам или поне с повечето.
Червено черната е нарязахме взехме това което ставаше от нея (а то не беше много) останалото в музея "НАДИН"
Жълто червената на Станислав се радва на нов живот с нов калибров мотор и е в Бургас ( горната също  бе негова) заедно с него.
Синята на Александър е в един гараж в Аспарухово и чака ред и време за ново съживяване.
Жълтата от Аспарухово е отишла за скраб,
Тази която е била до Руското училище - няма никаква информация за нея
Зелената (незнам къде е стояла преди това) сега на журналист в една забита уличка до оградата на една вила и си гние безпомощно. Но тя е с доста преправки- Фарове от аскона, някакъв руски мотор (какъв не се знае) това е по думи на бащата на собственика.
Червената на Светльо (военния) се оказа м/у два буса като задния не се и опитал да спре на светофара. Сега собственика се чуди какво да е прави.
За моята знаете
имаше една сива но тя не се е движила по нашите улици - взехме е от един пункт за вторични суровини напълно комплектна и е разкостихме.
Мога да спомена за четири броя Manta B в балчик
две червени - и двете са в една морга и за нищо не стават и няма даже какво да се взема от тях буквално.
Една бяла  с оригинален irmschir оптичен пакет - тя е разглобена и прибрана
И една оранжева до преди 2 месеца си бше цяла даже се чухме със собственика и мислеше да е почва да е прави но какво е направил не знам.
Има ако не се лъжа 3 в Добрич а на две едната е моята една червена която си стои в гаража, а за другата нямам идея
Във Варна имаше и две Manta A Едната замина за София а другата е в гаража на собственика си и е доста тунингована.
Май това е .... за други не се сещам в момента. ако се сетя ще пиша. Много бих се радвал ако се намери още поне една да се търкаля и града. Да не съм последния мохикан.  O:-)