Всичко започна така
или по точно така
Гледайки един филм като невръстен юноша или както става в повечето случаи се превръща в мечтана кола. По късно е бях позабравил но не за дълго. Ставайки студент за мой късмет в студентското общежитие в което живеех имаше едно момче което имаше манта. И внезапно спомена за детската ми мечта се върна.......... И така аз завърших и започнах да си търся mant-ичка. Тук основна вина вече има Наско . Зорлем ми направи регистрация във форума на опел. Там пък нямам идея как (най вероятно КРАСТАВИТЕ МАГАРЕТА СЕ НАДУШВАТ ОТ ДАЛЕЧ) се свързах с едно момче което ми изпрати едни снимки и се почна една одисея. За няколко седмици намерих няколко манти около Варна и региона. Един ден с Наско и още един наш приятел запалихме колата на сестра ми (понеже заради каузата вече си бях продал белият лебед - Ваз 2104) и започнахме обиколката. Ще пропусна подобията на коли които видяхме по пътя (техни снимки по нататък ще пусна), и лека по лека стигнахме до Добрич. Отивайки на адреса какво да видим Тя стои там на паркинга сам самичка завита с някакви чаршафи (бели) и си чака. Срещнах ме се със собственика Рзказа ми историята на колата и направих с негово присъствие първото си шофиранена моята мечта и кола с автоматична кутия. Чувствах се ......... не мога да опиша момента и без никакъв пазарлък си стиснахме ръце и след седмица отидох да си е взема. Както става в тези случаи доста от проблемите не ги видях по колата единственото което гледах ме бе да има линия, да липсват всякакви преправки и пишман тунинг пакети. И така на 05.05.2006 г. аз вече бях горд собственик на OPEL MANTA B, и моя филм започна. Няма да забравя когато приключихме прехвърлянето и покупко-продажбата тръгнах ме за варна и зарамя а на Мантата и ги нямаше чистачки а рамената застъргаха по стъклото първа мъка, е и бензин нямаше. Отидохме до бензиностанцията и е напълних, а след това газ за Варна. Газ Газ но по бавничко. Прибираме се и втора изненада Резервоара вече е празен 50 км. а 40 л. и бяха необходими. 40 литра но се возя в Manta а не във Ваз 2104. след около седмица в гаража и дежурни смени на масла филтри и настройки на карборатора се явявам на Ретро рали Златни Пясъци 2006. Там в какъв филм се вкарах просто не е истина. вечерта преди ралито с Наско правим карба, отиваме до OMV за да е измием за старта и на 100 м. преди OMV изгаснахме и краи не иска и не иска. Случайно се сетих, че на ладата ми гореше кондезатора на делкото, е този си беше здрав но просто се беше откачило кабелчето. Това добре продължаваме но и филна не свършва. Почвам да е мия а от нея пада ли пада мръсотия и докато се осетя и боята започна да пада, а Наско ме трови не се притеснявай нали не падат калници и врати. Вече сме чисти и приличаме на петнисти хиени но с дух, стил и ентусияст зад волана. На следващия ден и аз съм на ретро рали...... а фила не свършва. Прво се разхлопа нещо под капака, оказа се дифузиора на радиатора но защо докато го свалям да не се спука и радятора е.....ти каръка. Карък но упорит пък и нали след това отива в бокса.......................
Тези дни ще продължа....
Тези дни ще продължа....