Аа, моля, би било чудесно някой фен да го спаси.
Според мен този Мустанг фастбек се изгуби след началото на Милениума, не се кара и може да скрит накъде, защото не са успели да го пререгистрират на новите със синя лента номера.
Може накъде по селата до София да е в някоя плевня или двор.
Според мен не е изнесен, понеже не беше добра субстанция, а и не беше поне преди години де, особено ценен модел. Въпреки че е фастбек, не е Мач 1 или Бос, а просто нормален СпортсРуф.
Аз лично се отказах да го купувам за малко пари, примерно към 4000 ДМ или 2500 Долара му искаха тогава, преди 30 и нещо години, като като ходих да го гледам и карам, понеже беше доста поразхлопан, а и бе удрян вляво отпред в колонката на вратата.
Напуска го за продажба през пролетта на 1994 год, първия му и дългогодишен собственик в БГ, един ТИР-аджия, дето живееше тогава в жк Хаджи Димитър, по вестник Куриер-5.
Освен удара, най ме разочарова именно на каране, като го пробвах.
На фона на тогавашните ми, дето вече имах и си ги карах редовно на порции, коли дори само с 6 цил мотори, които бях купил и четирите в 2-годишен период, от края на 1992 до края на 1994 год, като 1969 Бенц 250це купе, 1970 Джаг ХЖ6 2.8 литра, 1981 Датсун 280 ЗетХ, и 1982 БМВ 633цси, тоя уж Поникар с 8 цилиндъра, беше ужасяващо бавен на ускорение, с неговия базов 5-литров с малък 2-камерен карб мотор, и само тройка ръчни скорости.
Та така, с този последно виждан пред панелките в жк Слатина Мустанг.
Дизайна специално на фастбек версията на тоя късен 1-ва Ген Мустанг, наречен сред хардкор феновете- 1 и 3/4 генерация, е уникален.
Подобен покрив има само фастбека 1969 Форд Торино Таладега, от която задница, този пост-1971 Мустанг е заимствал почти хоризонталния наклон специално на задното стъкло.
Иначе за Файърбърда, Дидо, благодаря ти за пожеланията!
Увеличаваме във Форума колите с вдигащи се фарове и тарга покрив, както се вижда, хах.
Живот и здраве, напролет като го подкарам по активно, ще се повозим с теб с удоволствие, като се видим.
И като стана въпрос за 80-ски спортни ГМ американки, ето някои други мои авторски снимки, дето изскочиха тия дни, пазени и изкопирани от архива ми.
Правил съм ги основно на някои Фиерота, както и на един лифтов пост-1991 червен Ф-бърд тарга от 3-та Ген.
От тези видими тук 3 броя Фиерота, златното 1986 ГТ с 5 ръчни скорости, беше на един приятел и наш колега амер. фен, който го купи в 2007 год, и го продаде в 2016 год във Варна, където е и досега налична колата.
Та, на една от снимките видимия червен 5 литров Ф-бърд с Т-топ и рег номер С-7995, имаше интересна съдба, като в първите му години, след като беше като беше внесен почти нов в БГ в края на 1991 год, в периода 1992-1993 съм го карал и аз отн. редовно, макар да не бе моя колата.
Този Ф-бърд беше купен през пролетта на 1992 год, от мой приятел музикант, в БГ вече внесен, за 24000 долара. Нов в Щатите с тези му редовно поръчвани при Ф-бодитата на ГМ екстри- тарга, автомат, климатик, и осмак мотор, е струвал листова цена 17500-18000 долара, но като демонстрационен или няколко месечна кола, естествено нашите БГ търговци са го купили вероятно надолу.
Е, в тази му сериозна за периода от 24 бонки зелени продажна цена, освен придобиването му там, и печалбата на търговците, са влезли разбира се, и разноски за докарване от САЩ, плюс тогава наличните вече 10% мито, и 15% данък оборот. Във всички случаи колата залежа на продаване на СофАвто няколко месеца, докато не я купи и плати моя приятел.
Ф-бърда беше внесен от тогава току-що прохождащата къща Софавто /на тогавашния бул. Насър, по късно станал Г.М. Димитров/, като даже автокъщата още си беше паркинг за коли, и даже не се казваше още официално Софавто.
По онова време в 1992 год. тази по-късно известна автокъща /от която пък в есента на 1994 год. купих моя 1981 Датсун 280 ЗетХ/ си беше голям паркинг, на който се паркираха камионите на СофСток /който собственик тогава и създаде Софавто, малко по-късно като име на автокъщата/.
Та на този паркинг и се внасяха и продаваха коли от Щатите, основно почти нови Витари и Гео Тракъри, но и този Ф-бърд дойде, заедно с една синя 1991 Пробе ЛХ, и един бежав 1987 Елдорадо.
Причината специално и аз да го бях карал Ф-бърда понякога беше, че след като в края на 1992 год. купих един син 1969 Бенц Табакера Купе 250це, музиканта моя приятел по някакви причини много ми харесваше Бенца, и все ме врънкаше да го кара, и така и редовно си разменяхме колите за разни возения.
Иначе музиканта си пазеше доста Ф-бърда, караше го бавно, само вечерите или по заведения.
А през деня той въртеше една бежава, позахабена даже към оня период Лада 2104 комби, което мен много ме разсмиваше, като той редовно скачаше от Ладата в Понтиака, и обратно.
За съжаление, след кризата от 1997 година, моя приятел музикант отида да работи в Канада, и там в някакъв бар го намушкали в 1999 год, и почина. Той си беше малко конфликтен де, та можеше да се очаква подобно нещо.
В резултат на смъртта му Ф-бърда не беше каран бая време, и седеше хвърлен в двора на къщата на съпругата му.
Та, минаха известен брой години след смъртта му, и в 2004 год. неговата вдовица ми се обади, че най-накрая ще го продава, и ходих да огледам по-подробно колата.
Естествено от седенето на открито се беше влошила /беше завита с някакво хвърчащо покривало/, затова на фона на външния вид и относителното и скапване, и че не палеше най-вече, не проявих особен интерес към колата, и не я придобих.
Най-основното което ме отблъсна, бе че въпреки осмака и 5-литра ТБИ мотор, не беше ТрансАм или Формула версия, а базов Ф-бърд.
А и освен това, аз и току-що си бях купил в края на 2003 год. един абсолютно некаран на кондиция черен 1989 Фърд Формула, пак с 305цид мотор, но с 5 ръчни скорости /пак внесен почти нов в БГ, и от първи собственици го взех/, така че втора почти идентична кола, особено в масовия за Ф-бодита червен цвят, масовия и отн тромав 4-скоростен автомат, че и в по-лошо състояние, не ми трябваше.
Минаха няколко месеца, и в края на 2004 год. някъде, този 1991 Ф-бърд го купиха неработещ от един сервиз, и след оправянето му, оттам го купи пък мой друг добър познат, който и го караше до 2017 год, когато го продаде. Сега не знам къде е колата, поне по София не я мяркам.
