Благодарим за споделянето на тия снимки.
Валята като млада си е била бонбонче, а и с модната за тогава а-ла Джаки Кенеди бухнала и закрепена предполагаемо с лак прическа.
Интересно и кой е този високия мъж, дето е между нея и космонавта Биковски. Може би е тогавашния председател на ОС на БКП-Плевен...
Много са интересни за мен снимките, понеже аз съм виждал този черен късно 40-ски Кадилак кабрио, само вече в поразбангйосан вид, в гаражите на Киноцентъра в Бояна, през 90-те години.
Това е всъщност добре известна кола сред по-задълбочените фенове на американки у нас.
Писали сме за нея, а аз съм и слагал актуални снимки, като бе разглобена за правене пред 15-20 години от сегашния и собственик, много назад, или в темата с американките у нас, или в темата с екзотичните коли в БГ.
Колата влезе отново в публичното медийно пространство у нас в 1993 год, като бе фон снимане на клипа- Ближи си Сладоледа, на Дони и Момчил, чийто песен аз поне я намирам за една от най-успешните им, на иначе не дълги години просъществувалия техен дует.
Тогава Дони, някъде през пролетта или лятото на 1993 год, след снимането на клипа, можеше да я купи от УБО-НСО. Тези от вече прекръстената на НСО служба, бяха титуляри по документи собственици на Кадито, и това което знам е, че от НСО бяха подготвили фактура и оценка за Дони, за купуване на Кадито, на оценъчната сума от 100 000, тогава вече инфлационни лева.
При курс на долара 23-24 лева /ако помня добре курса/, за 1 долар, към онзи период това би било цена от около 4000- 4000 5 нещо долара.
Отказа се певеца тогава в 1993 год ,и купи обаче една Чайка Газ-13, за 200 бона в лева цена, вместо Кадито.
От Кадито се отказа, понеже то не бе в движение, и всъщност с мега значими дефекти.
А година след него, някъде есента на 1994 год / понеже тогава имах делови отношения с НСО, доставях им работни гащиризони и престилки, и бях в прилично добри отношения с техния Н-к отдел по такива материални снабдявания/, и аз можех да купя от тях на определената вече цена от 100 000 лв оценъчна стойност без търг, това Кади. Мислих мислих, ама и аз се отказах, понеже колата бе със спукан блок на Кади осмака, и с блокирал автоматик.
От инвестиционна и печалбарска гледна точка, и аз, а и преди мен Донката, тогава сме сгрешили. Ама аз бях млад, нямах гараж още къде да я държа и правя, а и не ми се ремонтираха и даваха пари за такива отявлени поне в техническо отношение мъртъвци /дори и само ремонт, или още по-зле, купуване на времево автентични мотор и автоматик, щяха да са бая пари/, а ми се караха работещи ретроколи.
Иначе Дони после покара отн. малко, само 2-3 години неговата Чайка, и май в 1996-97 години я продаде.
Та, Кадито беше тогава на УБО, но бе предоставено за съхранение в Киноцентъра, и там им седеше в големите паркинги 3-етажни хангари.
А в 2005 год от Киноцентъра я купи физически, общо взето документално висяща неоформена, един наш колега, доскоро председателя на техн. комисия на БАК Ретро.
Той още си е пази, и още я реставрира. Бе с мотор съ спукан и/или блокирал блок, дадена от УБО на Бояна, и автоматика също нещо се бе прецакал от необслужване, или от стоене.